Галъп: Всеки четвърти българин иска да емигрира - Общество
Една четвърт от българите биха отпътували да живеят в друга страна, ако разполагат с всички нужни документи за това. Мнозинство от две трети (67%) биха останали да живеят тук. Малцина (8%) са тези, които не могат да преценяват.
Това излиза наяве от в интервала август-ноемрви 2022 година Противно на известната визия за настройките за миграция в страната ни, България се подрежда по-скоро на задните места в желанието на жителите за живот в чужбина. Желанието за миграция измежду нашите съседи от Гърция (40%), Румъния (38%) и Северна Македония (42%), да вземем за пример, е доста по-силно. Близки до нас в своите настройки пък са страни като Испания (27%), Нидерландия (29%), Швеция (23%) и Австрия (23%).
Обяснението за настройките у нас може да се дължи частично на продължителната десетилетна миграция към страните от Западна Европа и Северна Америка от 90-те години насам, довела до обстановка, в която, който е поискал живот в чужбина, към този момент е отпътувал. Фактори като опция за отдалечена работа, повишение на виталния стандарт и достъп до услуги, метод на живот и артикули, не по-различни от тези в останалите страни от Европейски Съюз обаче, също не са за подценяване.
През последните години се следи и известна смяна на миграционните настройки в страната ни като цяло – резервират се високи равнищата на предпочитание за пътешестване в чужбина за обучение, развиване, подготовка, повече сигурност и по-високи приходи, само че не толкоз и за мигрирането за непрекъснато в друга страна. Животът в чужбина, въпреки и прелъстителен, придобива контури за съответен времеви небосвод – по-скоро подвижност, да вземем за пример при опциите за пътешестване в Европейски Съюз, а не миграция като съдбовно решение за живота.
Нагласите в страната ни са в сходство със междинните за Европейски Съюз. Там приблизително всеки трети би предпочел при опция да живее в друга страна. 59% от европейците пък избират да останат в страната, в която са и в този момент.
Глобалната картинка
36% от запитаните по света желаят да мигрират. Както се чака, най-много младежите в затруднена икономическа обстановка са измежду евентуалните мигранти. Мнозинства склонни към миграция личат в Субсахарска Африка и Латинска Америка.
Това са резултатите от изследване на публичното мнение, извършено от международната Асоциация " Галъп интернешънъл " в 57 страни, покриващо към две трети от световното население (и към 90% от страните, които са свободни да проведат и разгласяват резултати от изследвания на публичното мнение).
36% от запитаните дават отговор " друга страна " на въпрос " Ако разполагахте с нужните документи, бихте ли желали да живеете в друга страна или бихте предпочели да останете в страната, в която сте? ", 59% дават отговор, че биха предпочели да останат, където са, а останалите не могат да преценяват.
Младите (до 34 г.) респонденти са доста по склонни да изоставен страната, в която живеят . Почти всеки втори (44%) младеж, взел участие в проучването, споделя, че в случай че има опция, би желал да живее в друга страна. При младите желанието за овакантяване е с 8 пункта по-голямо от междинното и с 21 пункта повече от това при най-възрастните респонденти (над 55 г.), от които пък единствено 23% споделят, че биха желали да живеят другаде.
Респондентите от страни с по-ниски приходи са доста по-склонни да емигрират. 62% от респондентите в страни с по-ниски приходи (тези, които са класифицирани от Световната банка като печелещи по-малко от 1085 щатски $ на глава от популацията годишно или по-малко) показват мотивация да живеят в друга страна. Мотивацията спада, в случай че страната, в която човек живее, просперира. Сред страните с високи приходи мотивацията да се имигрира е към 32%, т.е. половината на регистрираната в най-бедните страни.
Анализът демонстрира също, че персоналният приход на респондентите, образованието и заетостта се отразяват по-скоро едва на мотивацията за мигриране. Именно общият приход на страната обаче има забележителна роля в настройките по тази тематика.
Сред другите райони по света желанието за мигриране в друга страна е най-силно в Субсахарска Африка (където 56% от респондентите биха желали да живеят в друга страна при възможност). Следва Латинска Америка (54%). Най-слабо е изразеното предпочитание за живот в чужбина в Южна Азия.
Страните, в които желанието да се мигрира е най-голямо, са Сиера Леоне (84%), Гана (81%) и Нигерия (71%). Най-малко биха желали да живеят в друга страна жителите на Индия (4%), Виетнам (8%), Япония (14%) и други
Кънчо Стойчев, президент на международната Асоциация " Галъп интернешънъл ":
" Фактът, че всеки трети (и даже повече) от жителите на изследваните 57 страни желае да емигрира, е повече от индикативен. Причините да се смени страната, в която живееш, сигурно са разнородни и сравнението на страни не е напълно уместно. Очевидно е, че икономическите условия преобладават сходно решение, само че надалеч не са единствените. Изглежда, в действителност, мощната културна еднаквост е най-мощният фактор за противоположното – да останеш в своята страна. Затова и записваме относително ниски равнища на сходни планове в страни като Индия, Виетнам, Япония и Русия. "
Това излиза наяве от в интервала август-ноемрви 2022 година Противно на известната визия за настройките за миграция в страната ни, България се подрежда по-скоро на задните места в желанието на жителите за живот в чужбина. Желанието за миграция измежду нашите съседи от Гърция (40%), Румъния (38%) и Северна Македония (42%), да вземем за пример, е доста по-силно. Близки до нас в своите настройки пък са страни като Испания (27%), Нидерландия (29%), Швеция (23%) и Австрия (23%).
Обяснението за настройките у нас може да се дължи частично на продължителната десетилетна миграция към страните от Западна Европа и Северна Америка от 90-те години насам, довела до обстановка, в която, който е поискал живот в чужбина, към този момент е отпътувал. Фактори като опция за отдалечена работа, повишение на виталния стандарт и достъп до услуги, метод на живот и артикули, не по-различни от тези в останалите страни от Европейски Съюз обаче, също не са за подценяване. През последните години се следи и известна смяна на миграционните настройки в страната ни като цяло – резервират се високи равнищата на предпочитание за пътешестване в чужбина за обучение, развиване, подготовка, повече сигурност и по-високи приходи, само че не толкоз и за мигрирането за непрекъснато в друга страна. Животът в чужбина, въпреки и прелъстителен, придобива контури за съответен времеви небосвод – по-скоро подвижност, да вземем за пример при опциите за пътешестване в Европейски Съюз, а не миграция като съдбовно решение за живота.
Нагласите в страната ни са в сходство със междинните за Европейски Съюз. Там приблизително всеки трети би предпочел при опция да живее в друга страна. 59% от европейците пък избират да останат в страната, в която са и в този момент.
Глобалната картинка
36% от запитаните по света желаят да мигрират. Както се чака, най-много младежите в затруднена икономическа обстановка са измежду евентуалните мигранти. Мнозинства склонни към миграция личат в Субсахарска Африка и Латинска Америка.
Това са резултатите от изследване на публичното мнение, извършено от международната Асоциация " Галъп интернешънъл " в 57 страни, покриващо към две трети от световното население (и към 90% от страните, които са свободни да проведат и разгласяват резултати от изследвания на публичното мнение).
36% от запитаните дават отговор " друга страна " на въпрос " Ако разполагахте с нужните документи, бихте ли желали да живеете в друга страна или бихте предпочели да останете в страната, в която сте? ", 59% дават отговор, че биха предпочели да останат, където са, а останалите не могат да преценяват.
Младите (до 34 г.) респонденти са доста по склонни да изоставен страната, в която живеят . Почти всеки втори (44%) младеж, взел участие в проучването, споделя, че в случай че има опция, би желал да живее в друга страна. При младите желанието за овакантяване е с 8 пункта по-голямо от междинното и с 21 пункта повече от това при най-възрастните респонденти (над 55 г.), от които пък единствено 23% споделят, че биха желали да живеят другаде.
Респондентите от страни с по-ниски приходи са доста по-склонни да емигрират. 62% от респондентите в страни с по-ниски приходи (тези, които са класифицирани от Световната банка като печелещи по-малко от 1085 щатски $ на глава от популацията годишно или по-малко) показват мотивация да живеят в друга страна. Мотивацията спада, в случай че страната, в която човек живее, просперира. Сред страните с високи приходи мотивацията да се имигрира е към 32%, т.е. половината на регистрираната в най-бедните страни.
Анализът демонстрира също, че персоналният приход на респондентите, образованието и заетостта се отразяват по-скоро едва на мотивацията за мигриране. Именно общият приход на страната обаче има забележителна роля в настройките по тази тематика.
Сред другите райони по света желанието за мигриране в друга страна е най-силно в Субсахарска Африка (където 56% от респондентите биха желали да живеят в друга страна при възможност). Следва Латинска Америка (54%). Най-слабо е изразеното предпочитание за живот в чужбина в Южна Азия.
Страните, в които желанието да се мигрира е най-голямо, са Сиера Леоне (84%), Гана (81%) и Нигерия (71%). Най-малко биха желали да живеят в друга страна жителите на Индия (4%), Виетнам (8%), Япония (14%) и други
Кънчо Стойчев, президент на международната Асоциация " Галъп интернешънъл ": " Фактът, че всеки трети (и даже повече) от жителите на изследваните 57 страни желае да емигрира, е повече от индикативен. Причините да се смени страната, в която живееш, сигурно са разнородни и сравнението на страни не е напълно уместно. Очевидно е, че икономическите условия преобладават сходно решение, само че надалеч не са единствените. Изглежда, в действителност, мощната културна еднаквост е най-мощният фактор за противоположното – да останеш в своята страна. Затова и записваме относително ниски равнища на сходни планове в страни като Индия, Виетнам, Япония и Русия. "
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ